В нашето народно творчество Крали Марко е най-легендарната личност и винаги ме е учудвало отношението на народа към него. Толкова любов и толкова справедливост! Човекът от народа му прощава любовта към виното, сприхавостта, но не му прощава високомерието. Това е ми е много интересно и си мисля, че и днес е така. Много е интересен този наш народ. Пее песни за Крали Марко, създава невероятни легенди, но когато реши, че някой е прекрачил правилата, му удря един такъв плесник, че може свят да му се завие. Все пак Марко е пожален, защото отнемайки му силата, народът му е оставил възможността да побеждава враговете си със сила, можеше съвсем да го накаже.
Понякога си мисля, че така е с всички наши любимци - ха се самозабрави, ха един невероятен шамар. Както майките правят с децата си, да си знаят мястото, нищо че са обичани до болка. Тези легендарни образи са си всъщност деца на народа. Така е и с Хитър Петър, така е и с Крали Марко, така е и с някои днешни "Марковци".
