Всеки край си има своите легенди, така е и в моето родно място. Когато още бяхме малки деца, баба ми е разказвала една легенда за кошутата. Легендата се разпространила някога, когато хората за първи път видели една кошута на чешмата край селото. До този момент не били виждали кошути в района. Ще я разкажа, както я знам от баба си:
Имало една много хубава мома в село и се казвала Стояна, била кръстена на дядо си, стар хайдутин, който се бил споминал вече. От него останали пищовите му и един нож, обкован със сребро. Играела си Стояна с оръжията, ставала все по-сръчна и ловка.
Когато дошло време да я искат за жена, селският чорбаджия пратил сватове в дома й, но тя не харесвала сина му. Казала това на баща си, но той се полакомил за богатство и се врекъл на богаташа да му даде Стояна за снаха.
Момичето чуло това, грабнало дядовите си пищови и ножа и хукнало да бяга.
Пуснал чорбаджията кучетата си след нея, пратил аргатите си да я заловят, но Стояна изчезнала незнайно къде. Баща й се сетил, че ще дойде да се сбогува с майка си и с чорбаджийските хора направили засада до чешмата.
Когато момата в късна нощ се промъкнала до селото, гръмнала пушка и я ранили тежко. Тогава нейната орисница я сторила на кошута, за да не я хванат преследвачите.
Хората говорят, че и сега тази кошута слиза вечер на чешмата.
