Сигурно си спомняте онези детски години, когато мама ви четеше легендите за красивите русалки, за морския цар или за дивния Крали Марко, който обикрачвал Стара планина и я прескачал с чудния Шарколия. Един чуден свят се таи в тези странни предания и легенди, идващи от най-далечното минало. И после идва мигът, в който ставаш наясно, че не всичко е истина, че Крали Марко не бил толкова огромен, а говорещи коне просто няма, както няма и пленителните русалки, които се женят за най-бедния момък и го правят щастлив. Малко тъжно е, като научиш истините на живота, но какво пък толкова и той си е достатъчно хубав, ако махнеш това-онова.
Но има и други легенди, те сякаш искат да ти кажат нещо, за да го запомниш за цял живот, няма значение дали въобще са истина или не, няма значение колко е истината в тях и колко народът е добавил през вековете. Когато си на Калиакра, не е възможно да не си спомниш за онези девици, сплели косите си и хвърлили се в бездната. И дали са били все руси, както разказват местните, и дали са били синеоки, няма значение - помниш какво са сторили, а не цвета на косите и очите им, това дали някои го знае, също няма значение.
Всеки народ си има легендите, пази ги, предава ги на децата си. Така поне трябва да бъде, а дали е така, времето ще покаже.
