Как едно предание може да промени съдбата на човек

Питала съм се понякога как човек решава да стане писател. Нещо "го кара отвътре" или си избира целенасочено това да прави. Сигурно ги има и двата варианта, иначе не би имало писатели, които никой не чете. Явно при тях има недостиг на талант и всичките им напъни са напразни.

Прочетох как Петко Славейков прави първите си писателски опити. Едно предание става повод той да се свърже с писателския "занаят", както сам се изразява. Доколкото знам и Йовков е почерпил идеи за много от разказите си, след като е чул някаква легенда или местно предание.

И на мен ми разказват в нашето село много предания за различни места наоколо, но не ми идва да писателствам. Явно, че и талант трябва, трябва да си го носиш отвътре и да ти се иска да кажеш на хората и то не как да е. Днес много хора вече са забравили или даже не знаят местните легенди. По-старите хора все още ги разказват, но понякога променят някои неща. Наскоро много се смях на едно съвсем осъвременяване на едно предание в близко до нашето село, където ходих на гости при приятелката си. Нейната баба ни разказваше за една мома, която загубила овце от стадото и ги търсила в една гора, където я срещнала юда и поискала да отнеме красотата на момичето. Накрая я превърнала в един камък, хората от селото го наричат "Пастирката", защото прилича на жена, а до него има по-малки камъни, които според местните са овцете. Като ни разказваше това предание, бабата в един момент каза следното: " Тя си била забравила телефона и не могла да се обади, че отива в гората да търси овцете." Голям смях падна, а старата жена в първия момент даже не разбра защо толкова се смеем. И така, променя се животът и снего и преданията.

Крали Марко - най-легендарният юнак

В нашето народно творчество Крали Марко е най-легендарната личност и винаги ме е учудвало отношението на народа към него. Толкова любов и толкова справедливост! Човекът от народа му прощава любовта към виното, сприхавостта, но не му прощава високомерието. Това е ми е много интересно и си мисля, че и днес е така. Много е интересен този наш народ. Пее песни за Крали Марко, създава невероятни легенди, но когато реши, че някой е прекрачил правилата, му удря един такъв плесник, че може свят да му се завие. Все пак Марко е пожален, защото отнемайки му силата, народът му е оставил възможността да побеждава враговете си със сила, можеше съвсем да го накаже.

Понякога си мисля, че така е с всички наши любимци - ха се самозабрави, ха един невероятен шамар. Както майките правят с децата си, да си знаят мястото, нищо че са обичани до болка. Тези легендарни образи са си всъщност деца на народа. Така е и с Хитър Петър, така е и с Крали Марко, така е и с някои днешни "Марковци".