Легенда за кошутата

Всеки край си има своите легенди, така е и в моето родно място. Когато още бяхме малки деца, баба ми е разказвала една легенда за кошутата. Легендата се разпространила някога, когато хората за първи път видели една кошута на чешмата край селото. До този момент не били виждали кошути в района. Ще я разкажа, както я знам от баба си:

Имало една много хубава мома в село и се казвала Стояна, била кръстена на дядо си, стар хайдутин, който се бил споминал вече. От него останали пищовите му и един нож, обкован със сребро. Играела си Стояна с оръжията, ставала все по-сръчна и ловка.

Когато дошло време да я искат за жена, селският чорбаджия пратил сватове в дома й, но тя не харесвала сина му. Казала това на баща си, но той се полакомил за богатство и се врекъл на богаташа да му даде Стояна за снаха.

Момичето чуло това, грабнало дядовите си пищови и ножа и хукнало да бяга.

Пуснал чорбаджията кучетата си след нея, пратил аргатите си да я заловят, но Стояна изчезнала незнайно къде. Баща й се сетил, че ще дойде да се сбогува с майка си и с чорбаджийските хора направили засада до чешмата.

Когато момата в късна нощ се промъкнала до селото, гръмнала пушка и я ранили тежко. Тогава нейната орисница я сторила на кошута, за да не я хванат преследвачите.

Хората говорят, че и сега тази кошута слиза вечер на чешмата.

Легенди

Сигурно си спомняте онези детски години, когато мама ви четеше легендите за красивите русалки, за морския цар или за дивния Крали Марко, който обикрачвал Стара планина и я прескачал с чудния Шарколия. Един чуден свят се таи в тези странни предания и легенди, идващи от най-далечното минало. И после идва мигът, в който ставаш наясно, че не всичко е истина, че Крали Марко не бил толкова огромен, а говорещи коне просто няма, както няма и пленителните русалки, които се женят за най-бедния момък и го правят щастлив. Малко тъжно е, като научиш истините на живота, но какво пък толкова и той си е достатъчно хубав, ако махнеш това-онова.

Но има и други легенди, те сякаш искат да ти кажат нещо, за да го запомниш за цял живот, няма значение дали въобще са истина или не, няма значение колко е истината в тях и колко народът е добавил през вековете. Когато си на Калиакра, не е възможно да не си спомниш за онези девици, сплели косите си и хвърлили се в бездната. И дали са били все руси, както разказват местните, и дали са били синеоки, няма значение - помниш какво са сторили, а не цвета на косите и очите им, това дали някои го знае, също няма значение.

Всеки народ си има легендите, пази ги, предава ги на децата си. Така поне трябва да бъде, а дали е така, времето ще покаже.