Легенда за мечката

Едно време мечката била момиче и то било сираче. Гледала го една зла мащеха. Веднъж мащехата пратила момичето на реката да пере едно черно рухо. Наредила вълната да стане бяла като сняг. Прало момичето, прало, но вълната все черна стояла. Отишло си в дома и рекло:

- Не може да се опере, все черна стои.
- Иди и пери, мързеливке!
Отишло момичето и пак започнало да пере. Нищо, все черна си оставала вълната. Няколко пъти ходило и все нищо не ставало.
Последният път момичето се уморило и натъжило. Постлало рухото на земята и заплакало с горчиви сълзи. Плачело и нареждало:
- Господи, прати мечка от гората, не искам да се връщам в тази къща!
Още не изрекло и руното се навдигнало, обвило момичето и то се превърнало на мечка. Хукнало из гората, та до днес си живее на свобода там.

Крали Марко остава с половин сила

Крали Марко остава с половин сила
Марко бил такъв юнак, та се похвалил:
— Да има дръжка земята как да я хванем, ще я подигнем!
Това дедо Господ чул и поставил един камък колкото делата земя тежък, поставил го насред пътя. И ще изпитва Марка.
Срещнал е се там и тогай дедо Господ казал:
— Ей, юнак, мож ли да подигнеш тоя камък тука?
— Ха — рекъл, — аз земята бих подигнал, да можех да я подхванем, та тоя камък!
И от коня с копието подкачил камъка да го подигне. Копието се чупи, камъка не мърда! И Марко тогай се разгневил и слезнал от коня, и го хванал с ръце, и го подигнал.
И тогава Господ видел, че с такава сила Марко не може да бъде, и му намалил силата наполовина.