Легенда за мечката

Едно време мечката била момиче и то било сираче. Гледала го една зла мащеха. Веднъж мащехата пратила момичето на реката да пере едно черно рухо. Наредила вълната да стане бяла като сняг. Прало момичето, прало, но вълната все черна стояла. Отишло си в дома и рекло:

- Не може да се опере, все черна стои.
- Иди и пери, мързеливке!
Отишло момичето и пак започнало да пере. Нищо, все черна си оставала вълната. Няколко пъти ходило и все нищо не ставало.
Последният път момичето се уморило и натъжило. Постлало рухото на земята и заплакало с горчиви сълзи. Плачело и нареждало:
- Господи, прати мечка от гората, не искам да се връщам в тази къща!
Още не изрекло и руното се навдигнало, обвило момичето и то се превърнало на мечка. Хукнало из гората, та до днес си живее на свобода там.

Крали Марко остава с половин сила

Крали Марко остава с половин сила
Марко бил такъв юнак, та се похвалил:
— Да има дръжка земята как да я хванем, ще я подигнем!
Това дедо Господ чул и поставил един камък колкото делата земя тежък, поставил го насред пътя. И ще изпитва Марка.
Срещнал е се там и тогай дедо Господ казал:
— Ей, юнак, мож ли да подигнеш тоя камък тука?
— Ха — рекъл, — аз земята бих подигнал, да можех да я подхванем, та тоя камък!
И от коня с копието подкачил камъка да го подигне. Копието се чупи, камъка не мърда! И Марко тогай се разгневил и слезнал от коня, и го хванал с ръце, и го подигнал.
И тогава Господ видел, че с такава сила Марко не може да бъде, и му намалил силата наполовина.

Легенда за еделвайса

Днес научих една много хубава легенда за еделвайса. Тя разказва, че това са малки деца, които бог превърнал в еделвайсчета, когато турците отвлекли хората от едно село. Везирът наредил да избият родителите, а децата да откарат в планината. Но се спуснала мъгла и скрила децата. Когато поробителите дошли да ги вземат, видели само скали, по които имало бели цветенца.

Наистина, като се загледаш внимателно в еделвайсите, ти се струва, че приличат на малко личице с очички.
Винаги ме учудва това народно въображение и умението да се сравняват нещата. Същото си мислех и когато четох "Легенда за лястовицата". Днешният човек май вече няма такава фантазия или поне аз така си мисля.

Легенди за Иван Рилски

Четох тази легенда за Иван Рилски за първи път тази сутрин и ми беше много интересно как народът е показал светеца още като дете. Едно време съм чела една легенда за света Петка, която също така била странна от дете, спомням си и "Детство Исусово". Явно в народните представи хорат, надарени с нещо по-различно от другите си го носят у себе си от раждането.
Мисля си, че в живота това си е така, но пък никой не се грижи да открие талантите на хората, само се приказва за това.

Варианти на легендите

Прочетох легендата за Слънцето и Месечината, знам я в малко по-друг вариант. В него Слънцето и Месечината се скарали какви да бъдат децата им - слънца или месечини. За да не се развали сватбата, решили да родят 9 слънца и 9 месечини. Тогава дядо Драгич подсетил хората, че ще изгорят от слънцата и няма да заспиват нощем, защото ще е светло като ден. Малки разлики.

Скоро научих една легенда за една странна скала, която прилича на куче. Кучето било крадливо, дебнело хората и им отмъквало храната, когато работели по нивите. Една майка тръгнала да занесе храна на сина си - орач, видяла кладенче, оставила торбичката и се навела да налее на сина си прясна вода. Кучето грабнало торбата и побягнало, а майката го проклелела да окаменее. Така станало. Майчината клетва се сбъднала.

Скалата наистина прилича на куче с торба в устата.

Други хора от селото казаха, че кучето не крадяло храна, а малки бебета и ги носело на зла жена. В устата му не била торба, а бебе, повито в пеленки.

Аз обаче обичам кучетата и предпочитам първия вариант.